— Не ме измъчвай. Зная, че си ти. Аз се пошегувах само. Де ще намеря по-добър от тебе, не ме мъчи, покажи се!

Добре, ама момъкът не се показвал.

— Мили мой, скъпи мой — молела се тя, — съжали ме, покажи ми се, зная, че си ти.

Не издържал той и снел шапката.

Усмихнала му се красавицата и го попитала:

— Ако ме обичаш, кажи ми, как се промъкна тук?

Най-напред момъкът не искал да каже, но тя го обсипала с милувки и го склонила да говори.

Отнела тя и шапката на сиромаха и го прогонила.

Отчаял се той. Не знаел какво да измисли вече, как да си отмъсти за измамата. Тръгнал той, без да знае къде отива.

Вървял, що вървял, стигнал до една поляна. Гледа — трима души се бият, не могат да си поделят нещо.

Приближил се и ги попитал:

— Защо се биете, какво не можете да разделите?

— Тримата заедно намерихме този килим. А той притежава такава сила, че като седнеш на него, ще те отнесе, където искаш. Сбихме се, защото не знаем как да поделим килима.

Момъкът рекъл:

— Вижте това шило. Аз ще го хвърля надалеч, а вие тичайте да го вземете. Който пръв ми го донесе, той печели и ще получи килима.

Момъкът хвърлил шилото. Хукнали и тримата да го вземат, а той седнал на килима и казал:

— Отнеси ме в царския дворец!

Килимът се издигнал нагоре, полетял и го пренесъл право на терасата на царския дворец.

Видяла го красавицата, спуснала се усмихната към него, почнала да го гали:

— О, мили мой! Колко ми беше мъчно за тебе! Колко е хубаво, че се завърна!

А момъкът я хванал за роклята, дръпнал я при себе си на килима и рекъл:

— Отнеси ни в най-гъстата гора!

Килимът полетял и за миг ги отнесъл в най-гъстото място на една непроходима гора.

Почнала красавицата да го гали и да го пои с вино. Напил се момъкът и заспал, а тя го избутала на земята и заповядала на килима да я пренесе обратно в двореца.