— Дайте ми дъщеря си за жена — казал момъкът.

Царят отговорил:

— Добре, ще ти дам дъщеря си, но ако напълниш тази стая със злато.

Съгласил се момъкът, само помолил да му дадат срок една седмица. Взел той кесията си и започнал да слага в нея пари и да ги изважда.

За една седмица така натъпкал цялата стая със злато, че нямало къде игла да сложиш.

Отишла при него невижданата под слънцето хубавица и му казала:

— Според уговорката аз съм вече твоя и никаква сила не може да ни раздели. Но ако ме обичаш, кажи ми само откъде и как намери толкова злато? Защото ние видяхме, че нито с кола го докара, нито с мулета. Откъде го взе?

Не искал най-напред момъкът да й каже, упорствувал, но най-после хубавицата го придумала. Не издържал той и й разказал за своята кесия. Измъкнала красавицата тайно кесията на сиромаха и го изгонила.

Домъчняло на момъка. Вървял той и си мислел как да отмъсти на красавицата за измамата. Излязъл на полето, извадил свирката си и почнал да свири. Заприиждала войска. Свирил момъкът, докато събрал многобройна войска и я повел към двореца.

Невижданата под слънцето хубавица съгледала войската, изплашила се, излязла насреща му и се засмяла:

— Защо ти е тази войска? Нали съм твоя жена? Аз само исках ей така да те поизмъча малко.

Повярвал й момъкът, разпуснал войската и влязъл в двореца. Седнала при него красавицата, започнала да го милва и гали.

— Нали знаеш, че аз съм твоя и никого освен тебе не искам? Кажи ми само, откъде намери толкова много войска?

Той не искал най-напред да каже.

— Какво ще крием един от друг, нали сме свързани завинаги? Кажи ми! — молела го тя.

Не издържал на молбите й момъкът и й разправил. Отнела му тя и свирката и го изгонила от двореца. Ядосал се той и взел да мисли как да си отмъсти за измамата. Турил на главата си шапката невидимка, взел в ръка едно шило, вмъкнал се в спалнята на красавицата и почнал да я боде и измъчва. Тя му се примолила: