Разбрало то каква сила притежава кесията, скрило я на тайно място и никому нищо не казало. Пускало пари в кесията и изваждало два пъти повече. Заживели синът и майката охолно.

Веднъж момчето казало:

— Мамо, ще отида да си купя шапка.

— Недей, сине — рекла майка му, — ето носи шапката на баща си вместо да харчиш пари за нова.

Взело момчето шапката, сложило я на главата си и станало невидимо.

Учудило се то, зарадвало се, скрило шапката и никому не казало каква сила притежава тя.

Поискало момчето да си купи и свирка и майка му дала свирката на баща му.

Взело я то и излязло на полето да посвири. Щом надуло свирката, и около него се появила войска — стои и чака заповедите му.

Учудило се момчето, разбрало каква сила притежава свирката и се зарадвало. Разпуснало войската и скрило свирката — никому нищо не казало.

Решило то да събере повече пари. Взело бащината си кесия, сложило вътре пари, два пъти повече извадило, пак ги сложило, три пъти повече извадило. Събрало така много пари и после казало на майка си:

— Мамо, аз тръгвам на път и не зная кога ще се завърна. Ето пари, засега ти стигат.

Молила го майка му да остане, но момъкът не я послушал, стегнал се за път, сбогувал се и тръгнал.

Вървял момъкът, вървял, най-после стигнал до едно далечно царство. Там срещнал една бабичка и я помолил да го подслони за през нощта.

Отвела го тя в къщи. Разговорили се и момъкът я попитал:

— Какво има по вас, как живеете?

— Ех, синко — отговорила бабичката. — Какво хубаво да ти кажа? Нашият цар има дъщеря — невиждана под слънцето хубавица, но ще я даде за жена само на онзи, който напълни двореца му със злато.

Зарадвал се много момъкът, като чул това.

Отишъл на другия ден пред двореца и накарал да съобщят на царя за него.

Царят го приел.