Килимът полетял и я отнесъл в двореца.

Събудил се момъкът и що да види — нито килим, нито невиждана красавица, само той лежи самичък в гъстата гора.

Какво да прави сега? Станал и тръгнал, но къде — и сам не знае.

Повървял малко, гледа — пред него градина. Влязъл вътре, а там имало грозде.

Почнал момъкът да яде грозде. Ял най-напред от бялото, после откъснал червено. Щом изял няколко зърна от червеното грозде, изведнъж се превърнал на магаре. Изплашил се той, не знае какво да прави. Заловил се пак за бялото грозде. Щом хапнал от него, отново станал човек.

Разбрал тогава каква сила се криела в гроздето и решил, че то ще му помогне да отмъсти на коварната красавица.

Откъснал момъкът от червеното грозде, взел малко и от бялото и тръгнал към двореца.

Щом стигнал, приближил се до вратите и почнал да вика:

— Грозде продавам, сладко грозде!

Чула го невижданата красавица и изпратила прислужницата си да купи грозде.

Излязла прислужницата и попитала:

— По колко продаваш гроздето?

— Опитай го най-напред какво е — казал момъкът, — за цената ще се спогодим.

Дал на прислужницата от червеното грозде и тя се превърнала на магаре. Сложил му той юзда, завързал го на оградата и пак почнал да се разхожда и да вика:

— Грозде продавам, сладко грозде!

Красавицата не дочакала прислужницата си и изпратила втора. И с нея станало същото.

Изпратила тя трета, четвърта, пета, една по една всичките девет. Нито една не се завърнала и тя тръгнала сама.

Излязла вън и попитала:

— По колко продаваш гроздето?

— Опитай какво е — казал момъкът, — за цената ще се спогодим.

Дал й той от гроздето и бързо й надянал юздата, за да не избяга. Завързал и нея за оградата, отишъл при царя и му казал: